Развитие на речта и речеви нарушения при децата Речевите способности на детето се развиват в две основни модалности: разбиране и продуциране. Още от първите дни на своя живот, то започва да различава речта от останалите звуци в заобикалящия го свят и по различен начин да реагира на нея. Към третия месец вече разпознава гласа на майка си. Почти по същото време, или дори по-рано, започва да се усмихва и да гука издавайки нисък, нежен гласен звук. Най-често това е “У”. Малко след него идват и останалите гласни звукове “а”, “о”, “е”,”и”,”ъ”. Ранната поява на “у” се обяснява с добре развития сукателен рефлекс. Детето с любопитство се заслушва в гласа си. То чува околните, имитира ги, а даже запомня звукове и думи, които не разбира. Формите на ранна комуникация се подпомагат от показване или посочване, опипване, докосване, интонационни форми и все по-систематични вокализации. Началото на фонетичната продукция се осъществява с появата на лепета към 5-6 месец, когато детето започва игра с не винаги разбираеми звукосъчетания, най-често между съгласни и гласни. Получават се комбинации от типа: “ма-ма”, “та-та”, “ба-ба-баб”, “да-да-да”, “нана”, “па-па”…Обикновено този процес продължава до дванайстия месец, а после затихва. Речта се появява не изведнъж, в определен момент, а постепенно случайните звукове се заменят от сигнали, носещи определено значение. Думите се появяват като обозначения на действия, предмети и явления. За начало се отбелязва края на първата година, но има и много нормални деца, които започват да говорят значително по-рано или значително по-късно от посочената възраст. Първите осмислени думи са лесни за произнасяне и са от типа “да, дай, мама, тате, пате, бате…”. Предпочитанието е към сричка, състояща се от съгласна и гласна, която да се удвои или леко видоизмени. С развитието на детето многообразието от думи нараства. Към 2-3 годишна възраст то започва да ги комбинира. Появява се съкратен вариент взет от изреченията на възрастните, който се състои от съществително име и глагол. Например “дай това, ям бонбон, тати иде…”. Това е характерният за тази възраст телеграфен стил. Тук по правило се изпускат предлозите, членовете, съюзите.. От звуковете все още трудно и неправилно се реализират съскавите (с-з), шушкавите (ш-ж) и африкатите (ч-ц, дж, щ..). Възможно е “р” и “л” напълно да липсват. В тази възраст се наблюдават и особен вид метатези, където цялостния облик на думата е нарушен, обикновено в огледален вид. Най-често в разговор детето не забелязва този тип грешки. Например “няма=мана, гъба=дъба, шарен=рашен…”. След изобилието от думи около 3 годишна възраст се появяват и простите изречения, които постепенно се разширяват и слагат началото на по-сложни изказвания. Към четвъртата година започва началото на сложното изречение, а към петата се срещат сложни семантични и граматични конструкции. През шестата и седмата година до тръгването на училище или в първите месеци от постъпването на детето в училище, звуковата система трябва да е пълна и да съответства на нормата за родния език. Това означава, че детето трябва правилно да изговаря всички звукове. Всяко изопачаване, липса или замяна на звука може да се възприеме като нарушение на артикулацията. В общ план за родителите е полезно да знаят, че:
до 2 г детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни
до 3 г да разменя думи с майката, неговите близки и те да го разбират
до 4 г да го разбират хора извън семейството
на 5 г да използва граматически правилни изречения
на 6 -7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението.
Неправилното изговаряне на звукове е често явление при децата от предучилищна възраст. Много от съгласните се оказват трудни. За да улеснят своето общуване децата ги изпускат, произнасят ги неточно или ги заменят с други по-лесни за артикулация. Това е нормално тъй като овладяването на речта е сложен и продължителен процес.
Действителни нарушения на речта:
Дислалия-Нарушения на артикулацията Проявява се в липса, замяна или неправилно произнасяне на един звук или групи звукове. Например липса на (р) = аротацизъм, замяна на (р) с (л) = параротацизъм, неправилно изговаряне на (р) – гърлено, билабиално…, или (р) + (с-з) + (ш-ж)+(ц-ч). Гласните не са увредени. Причини: Функционални – неправилен говорен модел в семейството, занемареност, многоезичие в семейството, неточност във слуховото възприятие и внимание по отношение на звуковете, “мързеливи” челюсти, устни и език.. Органични – органични дефекти в периферните говорни органи (челюсти, устни, зъби, език, твърдо и меко небце). Например къса подезична връзка, прекалено тясно и високо или ниско и широко твърдо небце, бразди по езика, прекалено тънки или дебели устни, свръх издадена напред горна челюст над долната и обратно, други..
Афония- Дисфония – Нарушения на гласа (фонацията) Изразяват чрез отклонения във силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа. Гласът в норма трябва да обезпечава ефективното общуване, да бъде приятен за слуха, да са налице нормален устен и носов резонанс, да бъде достатъчно силен, а височината му да съответства на възрастта, пола и размера на тялото. Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат: Функционални: психически фактори-особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истеричност..; подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, заболявания на горните дихателни пътища; предменструални състояния; ранно полово съзряване и др. Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, н-р аномалии в строежа (вродени или придобити),асиметрия, съединителнотъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли)…; при увреда на небно-глътъчния клапан, н-р проблеми в областта на мекото небце и задната стена на глътката…; при неврологични нарушения, н-р парализа/пареза, миастения, разсеяна склероза; умствена изостаналост, загуба на слуха…
Ринолалия – Нарушение на тембъра на гласа и звукопроизношението в резултат на анатомична увреда в говорния апарат. Предимно вродена цепнатина на устната и/или небцето с различна степен на тежест (пълна, непълна; едностранна или двустранна, измерва се в 1/3..). Възможно е да се получи и при неправилно функциониране на велофарингиалния клапан без наличието на парализа или пареза на мекото небце. Характеризира се с отклонения в дишането, фонацията и артикулацията. Възможно е да страдат и гласните и съгласните звукове. Най-трудни за реализация се оказват звуковете изискващи най-голямо интраорално налягане в устната кухина.
Дизартрия – Нарушена координация на говорния процес, обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Включва нарушения на дишането, фонацията и артикулацията. При деца най-често е симптом от сложната клинична картина на заболяването детска церебрална парализа. Получава се в резултат на остри поражения на централната нервна система преди, по време или непосредствено след раждането. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва паретични, тоносови, координационни или сетивни нарушения. Може да се срещне в комбинация с други заболявания, например епилепсия… В зависимост от продължителността и тежестта на заболяването може да даде и отражение в развитието на езиковата система при детето.
Заекване – Нарушение на плавността и времетраенето за изговаряне на езиковите единици. Характеризира се с блокиране на говора в резултат на спазми, които могат да бъдат на различни нива: дихателно, фонационно, артикулационно. Възможно е са има блокиране върху един звук или група звукове, най-често това са преградните (п, б, к, г, х, т, д) или отегчително повторение на един звук, сричка или дума. Причините са дискусионни. Обикновено се свеждат до: обща и индивидуална предразположеност. Има се предвид – степен на развитие на нервната система, бурно говорно развитие на детето (нервната система не е готова да поеме обилния лингвистичен материал), социална обусловеност, неуравновесен тип висша нервна дейност, невротични състояния, при лица с дискретна органична микросимптоматика и др…
Заекването се повлиява от следните фактори:
възрастов – 2 – 5 г; 7-8 г; 12 – 17 г; 20 – 23 г
заболявания и травми – неврологични, инфекциозни, соматични, травми на главния мозък и др…
психотравма – наличие на доминираща стресова ситуация
Във връзка с причината заекването бива: невротично (на базата на травма, стрес), неврозоподобно (при дискретна органична микросимптоматика, например при недоразвитие на езиковата система на фона на органичен проблем във водещото за речта мозъчно полукълбо…) и по-рядко смесено. Съществува и т нар физиологично заекване между 2/3 – 4 г възраст, което постепенно отшумява…
Алалия – Специфично езиково нарушение – Нарушение, което се характеризира с късно начало на речта и атипично за възрастта развитие на езиковата система. Развива се на фона на органични поражения в доминиращото за речта мозъчно полукълбо (обикновено лявото). Характеризира се с дефицит в развитието на фонологията, морфологията, семантиката, синтаксиса и прагматиката. Съпътства се от дефицити в развитието на сензорната система (видове агнозии) = дефицити в зрителното, зрително-пространственото, слуховото и тактилно възприятие, внимание и памет, както и от двигателни дефицити, отразяващи се най-вече на развитието на общата и финната моторика (видовете праксис). В зависимост от локализацията на увредата водещи могат да бъдат следните симптоми: двигателни (моторни, експресивни), сензорни (импресивни) и смесени. Не се наблюдават нарушения в дишането и фонацията. Среща се при деца със съхранен слух, нормален артикулационен апарат и първично съхранен интелект. Разпознаване: патологичен лепет, късна поява на първите думи, беден речник, на 3-4 г се забелязва явен говорен недостатък. Афазия – Придобита в детска възраст в резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Наблюдава се разпад на развитата езикова система по всички нейни параметри фонология, морфология, сематника, синтаксис и прагматика. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система. Съпътстващи са поведенческите отклонения. *Съществува и при възрастни в резултат на инсулт, черепно-мозъчна травма, менингит-енцефалит, тумори. Дислексия – навъзможност или специфични затруднения при четене. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни. Дисграфия – Невъзможност или специфични затруднения за писане. Проблемите могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение, текст. Среща се при деца и възрастни. Акалкулия – Невъзможност или специфични затруднения за смятане и сметни операции. Среща се при деца и възрастни.
Обучителни затруднения – Несъответствие между постиженията на детето в училище и интелектуалните му способности подходящи за възрастта. Изразяват се предимно в невъзможност за четене, писане, смятане и боравене с учебното съдържание, както и в дефицит на вниманието и проблеми с поведението. Често се срещат във връзка с хиперактивен синдром с дефицит във вниманието. Специфичното е, че интелектът на детето е в норма, анализаторните му системи (зрителна, слухова, двигателна) са запазени, липсват емоционални отклонения.
При съмнение за някое от описаните нарушения се обърнете за компетентна помощ от логопед, специален педагог, психолог, невролог или към личният ви лекар
Децата научават това, което са изпитали
Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират. Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да бият. Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат. Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват. Ако се отнасяте към децата с присмех, те се научават да се срамуват. Ако децата се измъчват с ревност, те научават какво е завист. Ако проявите към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи. Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени. Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност. Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си. Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любов в света. Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си. Ако обгръщате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри. Ако децата живеят сред честност и почтеност, те се научават какво е истина и справедливост. Ако децата опознаят какво е приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене. Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармония на духа.
Детската рисунка
Рисуването е предпочитано занимание за повечето деца и преобладаващ вид детско творчество в ранната възраст. Това прави рисувателните методики особено подходящи в психодиагностиката на деца. В рисунката децата могат да изразят това, което им е трудно да изкажат с думи. Рисувателния тест “Моето семейство” дава възможност, по думите на автора му Г.Т.Хоментаускас “да видим света през очите на детето”, да разберем какво е субективно му мнение за семейството, отношението му с другите членове и как вижда своето място в него./33/ Съществуват множество модификации на този тест. Децата трябва или “да нарисуват своето семейство” (В.Хюлс, Дж.Дилео), или “да нарисуват семейство” (Е.Хаммер), или “да нарисуват всички членове на своето семейство, занимаващи се с нещо” (Р.Бернс, С.Кауфман) и т.н. Към самия тест може да има и допълнителни задачи (напр. да нарисуват семейството в четири стаи – А.Захаров), може да се провежда както само с децата, така и с всички членове на семейството (Ч.Ширн и К.Ръсел). Усвояването на изобразителни умения при детето върви успоредно с неговото психическо и двигателно развитие. Към годинка то вече е заинтригувано от следите на молива върху белия лист. И започва с удоволствие да драска - най-често зиг-заг и наченки на кръг, без все още да има предварително намерение да изобрази нещо конкретно. Двегодишното дете придобива умението да изобразява вертикални линии, към две и половина - хоризонтални линии и спирали. Hа три години детето, опознавайки околния свят, влиза в нов важен етап - започва да рисува човечета. Точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка... Едно кръгче за главата, после овал за тялото и ръце, крака - тези рисунки говорят за едно нормално, уравновесено възприемане на хората около него. Ако липсва някаква част от тялото, значи детето е преживяло травма или е било подложено на телесно наказание, възможно е да е преживяло сексуално домогване. Pисувайки своето семейство, детето като правило много точно определя мястото на всеки член от семейството, приписвайки му персонални, присъщи само нему качества. Наличието на допълнителни детайли отразява особената любов, привързаност на детето към някой от близките. Aко детето рисува човека с отпуснати ръце, свити в юмручета, това говори за песимистичната му нагласа, а понякога дори за агресивност. И обратно, ако ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре или всички членове на семейството са държат за ръце, това е знак за положителната нагласа на детето, за дете, сигурно в бъдещето на своето семейство. Hа 4-5 години децата без проблеми правят квадрат. Рисуват хората в детайли и често изобразяват вътрешните органи. В детската психология това се нарича принцип на прозрачност. До 7-8-годишна възраст това е нормално. По-късно - отново е сигнал за аномалия, психологическа или физическа травма, възпрепятстваща адекватното възприятие на външния и въображаемия свят, знак за подсъзнателно желание или страх. Условно листът с детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони - дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната - екстравертната - обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата - интровертната - разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде свързвана с някой, който има авторитет пред детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната - с материалния свят. Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху нарисувания под в къщата или на земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт в къщи. Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии. Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове и рисува едва-едва докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си. Агресивното дете често без да иска чупи моливите или бързо изписва фулмастера. Детето с мек характер използва много вълнообразни линии. Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.
Правилно ли се развива детето?
Една от най големите драми на почти всички всяка млада майка е дали детето й се развива нормално. Не трябва ли на неговата възраст да умее еди какво си - това е може би сред най-често задаваните въпроси. Повечето мами все изграждат трагични картини в съзнанието с, в които детето не е представено в най-добрата си светлина. Вероятно, защото подсъзнателно желаят детето им да покаже едва ли не изключителни умения, далеч преди нормалната за тези неща възраст. За да успокоят родителите италиански психолози изготвиха малък наръчник, в който систематизираха уменията, които трябва да овладее детето до определена възраст. В техният списък попадат само малчугани до 5 години. Вероятно, защото след тази възраст родителите се успокояват, особено като видят, че детето се развива съвсем нормално. Списъкът на уменията, които според италианците трябва да имат синът или щерката на определена възраст. Те са разделени на няколко групи, според вида. Първа група се отнася до облеклото. На 5 г. детето вече трябва да може да се облича и съблича. Трябва да може да подрежда дрехите си на определено място. Друго важно качество - да умее да закопчава правилно копчетата. Това обаче не важи за връзките на обувките. Това е умение, което ще развие едва 2 години по-късно. Във втората група влизат всички действия, свързани с личната хигиена. На първо място това е самостоятелното миене на зъбите и ръцете. Много важно е детето да свикне мие ръцете си без покана всеки път, когато е било навън или пък си е играло с домашния любимец. За самостоятелно къпане обаче е все още рано. Третата група касае артистичните заложби. На 5 г. вече може да се ориентирате дали детето ви има някакви влечения към дадено изкуство. Това съвсем не означава, че ако сега то не се интересува от рисуване, същото ще мажи и след 2-3 год. Но на 5 г. доста деца започват да проявяват определено любопитство към рисуването и балета. И искат да се занимават с нещо такова. В никакъв случай не спирайте ентусиазма им, дори от това нищо да не излезе в крайна сметка. Дори е желателно сами да провокирате хлапето, за да видите кое ще му се стори най-занимателно. Четвъртата група е условно наречена "в помощ на мама". На 5 г. детето вече трябва да може да пренася чаши с вода без да излива половината съдържание. Също така трябва да може да носи чанта с нещо леко при пазаруването. Петата група е тази за безопасността. На тази възраст хлапето е длъжно да знае името и адреса си, както и телефонният си номер.
Сам в къщи
Трите филма на Холивуд, първият от които излязъл на прага на столетието, придадоха странно виждане за детето, оставено само в къщи. Защото, пренебрегвайки стара максима за киното ¬ типични герои в типични обстоятелства, те създадоха образа на малкото дете, способно да се справи само с всяка опасност. Българската практика е далеч по-прозаична, но едва ли различна от всекидневието дори за средностатистическото американско семейство. С малката разлика, че там държавата се е погрижила (и за собствения си комфорт), като е забранила на родителите да оставят децата си сами до определена възраст ¬ в противен случай ще отговаряте пред съда. Тук такава опасност не ви грози. Дори детето ви да е на няколко месеца, можете да го оставите и да излезете. Носите отговорност само ако направи някаква беля ¬ извън дома (ако може вече да ходи, разбира се). Така или иначе вие сте отговорни за неговите действия поне до 14-та му година, когато според закона то е вече непълнолетно (или както е точният израз ¬ частично дееспособно). Всеки юрист ще ви разтълкува последното като “право да излезе и да си купи сладолед или вафла, но не и само да си избере апартамент. В по-сериозен тон обаче все по-често днес ни се налага да обмислим възможността детето ни да остане само вкъщи (поне за половината ден, когато не е на училище). Ако смятате, че ще ви дадем златните правила, които ще ви решат проблема, грешите ¬ все пак всеки познава най-добре собственото си дете и само той може да прецени кога и как точно да вземе подобно решение ¬ не забравяйте, че каквото и да се случи, до 18-та година вие носите изцяло отговорността за неговите действия. На практика възможността детето да остане сам`о трябва да бъде приета от самите родители и затова на първо място те трябва да си отговорят на няколко въпроса: • до какво ниво ще имате достатъчно доверие в способностите на детето си да се справи само вкъщи • готови ли сте вие самите за тази крачка • не се ли поддавате твърде много на ситуацията и дали пък няма и друго решение Ако сте си отговорили по съответния начин на тези въпроси, едва тогава има смисъл да говорите с детето. Не за всички деца подобно предложение е стресиращо. Някои най-вероятно дори ще прегърнат идеята ¬ тогава имайте предвид, че опасността е друга ¬ детето ви е склонно да надценява възможностите си, за да се покаже самостоятелно. Назидателният тон е лоша форма за комуникация. Далеч по-добре е, ако детето разбере, че неговата помощ е важна за вас ¬ така ще го ангажирате да даде най-доброто от себе си, да носи отговорност, но без да се надценява. Ето все пак няколко неща, които не бива да пропускате: Създайте домашни правила -¬ те не само ограничават, но и дават “права” на детето, докато е сам`о у дома: дали и как да ползва телефона, електрическите уреди (особено тези в кухнята); какво може да прави, докато ви няма. Убедете го, че не трябва да ви се обажда по телефона, за да поиска разрешение за всяко малко нещо или да ви убеждава, че вече е достатъчно голямо, за да му разрешите и друго ¬ това спокойно може да остане за вечерта. Оставете на видно място както своя собствен телефонен номер, така и тези на пожарната и бърза помощ. Не разчитайте обаче, че детето ще знае какво да каже ¬ затова разиграйте някакви възможни ситуации и му кажете как да действа. При възможност, оставете му и телефона на някой съсед ¬ особено ако той по-често от вас си е вкъщи. Обърнете особено внимание на поведението на детето при позвъняване на външната врата, независимо дали то е от непознат, или от някой приятел. Ако му нямате достатъчно доверие, най-добре му забранете да отваря изобщо. Много често през учебната година децата ви не се прибират направо вкъщи след училище, защото ходят на уроци, танци или друго занимание. Във всички случаи направете план за разпределнието на времето през всеки ден от седмицата и как детето да се прибира до дома ¬ това ще успокои и вас, ако не получите обаждането “вкъщи съм си” точно когато го очаквате. Не товарете детето си с твърде много отговорности и винаги намирайте време да чуете след работа проблемите, с които се е сблъскало през деня. И единственото златно правило - не забравяйте, че колкото и зряло да се държи вашето дете, то си остава само дете ¬ затова и всеки от нас някога е носил ключа за вкъщи с въженце на врата.
Основни комуникативни умения
Основни комуникативни нарушения, при които логопедът може да помогне:
o нарушения на артикулацията на звуковете (произнасянето на звуковете), най-често с, з, ц, ш, ж, ч, щ, р, л, изопачаване на звукове, пропуски, замени (дислалия) o нарушение на темпа и ритъма на речта (заекване, запъване) o езикови нарушения (дисфазия на развитието) o гласови нарушения (дисфония) o специфични обучителни трудности при овладяване на писането, четенето и смятането (дислексия) o различни по степен езиково-говорни нарушения при детска церебрална парализа o езикови нарушения при интелектуална недостатъчност o нарушения на тембъра и артикулацията вследствие на вродени цепки на небцето (ринолали
Ползата от прегръдката
Помня историята, която ми разказа веднъж една възрастна жена. Когато била малка, нейната майка, както и много други майки, била вечно заета у дома: да изпере, да изглади, да закърпи, да почисти, да сготви... Момиченцето, току що проходило, все му се искало да се гушне в майка си и често отивало при нея, протягайки ръчички за прегръдка. "Не ми пречи, нямам време" - нервно казвала майка й и я отпращала да си играе самичка. И момиченцето все стояло с напразно вдигнати ръчички. Дали майката наистина не можела да отдели свободна минутка или й се струвало, че точно по този начин трябва да възпитава детето си, но упорито не искала да прегърне момиченцето. Цяла година мъничето протягало ръчички към майка си, но прегръщало само въздуха, докато момиченцето не разбрало, че това е напразно. Усещането за празнота толкова силно се запечатало в съзнанието на детето, че вече като млада жена, в страха си отново да не усети празното пространство в ръцете си, физически не можела да вдигне ръце, за да прегърне любимия човек. Успяла да се освободи от този страх, едва с помощта на психотерапевт. Учудва ли ви тази история? Не мислите ли, че това се случва с всяко дете, или поне с много от децата? Така е. На твърде много деца се налага да прегръщат само въздуха. И не само на тези, които са без родители, но и на тези, чиито родители не разбират колко важно е за детето да почувства топлината на майчините и бащините ръце. А детето се нуждае от толкова малко - то иска да се убеди, че мама е тук, че никъде не е изчезнала и че обича своето детенце както преди. Не сте ли виждали как дечицата, играещи на детската площадка, ровещи с лопатка пясъка, току дотичват до майките си, докосват ги до ръката или бързо ги прегръщат и отново тичат да играят. Момченцата Някои възрастни смятат, че могат да носят на ръце колкото си искат малките момиченца, да ги прегръщат и целуват, но момченцата следва да се възпитават строго и към тях да се отнасят като към големи, като към мъже. Иначе момченцето може да се превърне в мамино синче. По статистически данни бебетата момиченца на възраст до една година получават 5(!) пъти повече ласки, отколкото бебетата момченца. В резултат на тази несправедливост проблемите на момченцата до 3-годишна възраст са значително повече, отколкото на момиченцата. Освен това в психиатричните болници момчетата са 5-6 пъти повече от момичетата. Момченцата се нуждаят не по-малко от момиченцата от физически контакт с възрастните. За тях е също толкова необходимо да ги носят на ръце, да ги люлеят, да ги галят и целуват, тоест да проявяват любовта си към тях. Тези прояви на любов към момченцата играят решаваща роля в развитието им от раждането до 7-8 годишната им възраст. Именно онези момченца, възпитавани строго, които не са били прегръщани и галени в ранното си детство, като пораснат ще търсят удовлетворение на своята потребност от любов от страна на възрастните. В подтвърждение на това ще ви разкажа за моята приятелка, която се омъжи повторно. Първият й съпруг много малко се занимаваше със сина си, докато той беше малък и до 3-годишна възраст практически изобщо не беше го вземал на ръце. Когато в дома им се появи новият татко, момченцето, което беше вече на 6 години, се покатери на коленете му и помоли да го поноси на ръце. Представете си картината - мъж носи на ръце от стая в стая порасналото вече момченце, почти ученик. И това се повтаряше всеки ден в продължение на 3 месеца, тоест докато детето не получи онзи резерв от истинска бащина ласка, от който е било лишено в ранното си детство. Подрастващите Когато момчето порасне, неговата потребност от физическа ласка - прегръдки и целувки, намалява, но самата потребност от физически контакт не става по-малка. Само че сега вместо бебешкото "у-тю-тю-тю", детето се нуждае от докосване от друг тип - например шеговито тупване по рамото, по гърба, борба, боксиране, мечешки прегръдки. За подрастващото момче те са също толкова безценни, каквито са за малкото момченце погалването и целувките. Момиченцата Момчетата и момичетата реагират по различен начин на проявите на родителската любов. Докато момчетата се нуждаят най-вече от физически контакт с възрастните в младенческата си възраст, то момичетата, които като правило тогава го получават, изключителната им потребност от всякакви нежности расте заедно с тях и достига своя максимум на възраст около 11 години. В тази критическа възраст момичетата просто отчаянно се нуждаят от ласкави, подкрепящи ги погледи, особено внимание и от физически контакт, особено от страна на бащите. Но именно в тази възраст повечето бащи се чувстват сковани и им е неловко да проявяват своите чувства към порасналата им дъщеря. Защо именно този период е толкова важен за момичето? Защото след него започва прословутата преходна възраст, за която момичето трябва да бъде подготвено. В тази подготовка най-важни са два момента. Първият е изграждане на положително отношение към самата себе си, към своите вътрешни и външни качества. Ако родителите са отделяли на момиченцето необходимото й внимание и момичето се чувства уверено, то преходната възраст (обикновено 13-15 год.) ще премине значително по-спокойно, само с променливи настроения. Вторият момент е осъзнаването на своята принадлежност към женския пол. Възрастните трябва много внимателно да се отнесат към въпроса за възпитанието на женственост в момичето. И това засяга не само въпросите, свързани с облеклото и грижата за себе си. Въпреки че телевизионните реклами се опитват да ни убедят, че външната красота и привлекателност е най-главното, всички знаем, че да си жена означава преди всичко да си нежна, ласкава, грижовна, да умееш да прощаваш, да умееш да пожертваш своите интереси заради децата и съпруга си. Толкова е важно момичето да се ориентира правилно не към външния блясък, а към вътрешната душевна красота. Какво друго освен прегръдки? На пръв поглед е съвсем естествено родителите да показват своите чувства към децата си не само с думи и постъпки, но и с докосване. Но кой знае защо много родители докосват децата си само тогава, когато трябва да помогнат на детето да се облече или съблече, да се измие или изкъпе, да се избърше, да се среши. Възрастните рядко използват възможностите още веднъж да се докоснат до детето, особено ако то е вече по-голямо от 5 години. Представите на повечето от възрастните стигат до прегръдка и целувка. Но нали можем да покажем своето добро разположение към детето и без думи? Как? Ами например така: • като се докоснем заговорнически до ръката или рамото му • като шеговито да разрошим косите му • като го прегърнем през раменете • като го погалим нежно по бузата или по косата • като сложим ръка на рамото му • като го потупаме ласкаво по гърба или рамото Вие сами можете да продължите по-нататък. Колко нежни чувства могат да предадат тези жестове! Колко много любов и уважение към детето има в тях! За какво не бива да забравяме? • Чувството за мярка - Спомнете си момента от приказката за Карлсон и Дребосъчето. Посрещайки своя приятел, Карлсон толкова се радва, че започва нежно да потупва по бузата Дребосъчето. Постепенно неговите ласкави потупвания стават все по-силни, докато не заприличат на плесници. Така че не се престаравайте с ласките и целувките, за да не се превърне отношението ви към детето в задушаваща любов. • Възрастта на детето - Това, което е съвсем естествено за малките, може да е противоестествено за пораснолото дете. Едва ли е уместно майката да къпе 15-годишния си син, ако той е здрав и може да направи това сам. Без да мислят за последствията, някои бащи, смятайки 12-14 годишната си дъщеря още за малка, лягат да спят с нея в едно легло. За впечатлителните юноши и девойки подобни случки могат да изиграят в живота им твърде негативна роля. Подрастващите деца все по-малко се нуждаят от прегръдки и целувки, но има моменти, когато те са особено необходими на децата. И това е в следните ситуации: • ако детето е получило физическа травма • когато то изпитва силно вълнение • ако преживява емоционален стрес • когато е много уморено • ако е болно или се чувства зле • след печални събития • когато детето е изплашено от нещо • преди сън