П е п е р у д е н а м а г и я 2005 г.
_Пеперудена магия от
Мая Дългъчева
В едно утро лятно със слънчице златно гъсеничката отвори очи, погъделичкана от ярките лъчи. Прозя се, протегна се и си рече: – Мммм, време за разходка е вече. Ще тръгна полечка по тази пътечка, пък дано най-накрая се запозная с някой, с когото да си играя! – Скучно е да бъдеш сам в този свят голям – със приятели мечтая аз да си играя... Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла три буболечета с червени елечета. Към тях приближила с усмивка мила. – Привет, буболечета с червени елечета! Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кои сте, кажете? – Ние сме красивите калинки. И това не са елечета, а пелеринки! – Гледай колко сме модерни – алени, на точки черни. Бяхме с другите калинки в школата за балеринки. Ще завършим този танц с пирует и реверанс... – А пък ти си без червена пелеринка... И си тромава за балеринка... И изобщо, не си за нас. На добър час! Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла на близкия друм един момък, който вдигал ужасен шум! Натам приближила с усмивка мила. – Аз съм гъсеничка. А вие, простете, кои сте, кажете? И защо вдигате такава врява? – Малката, нещо ти става! Не различаваш рок от гълчава! Бжжж! Бжжж! – Рокпевецът Бръмбаран е прочут от Рим до Кан, защото всеки уважава, познава и признава добрия музикант! – Ох, забръмча ми главата! – гъсеничката се свила в тревата. – Нали! Нали!? – Дори ме боли... – Я си върви по пътя тогава! От теб ни звезда, нито публика става! Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла, додето внезапно спряла. Защо ли? Съзряла да жужи над цветята златна девойка с гърненце в ръката. Към нея приближила с усмивка мила: – Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете? – Хей, пчелици-сестрици, елате насам! Тази малка госпожица няма ли срам? Представете си, коя съм, ме пита! Нима не си чувала за медена пита? – Жу-жу-жин, жу-жу-жин, кой лети под свода син? Ние, златните пчелички със работните ръчички. Виж, от билки и цветенца сбираме прашец в гърненца, после си варим в пчелина мед за цялата година. Жу-жу-жин, жу-жу-жин, идвай в нашия пчелин – ще научиш там подред как се прави сладък мед! – Но аз не мога да летя, а само бавничко пълзя. Как да събера прашец? Как да си варя медец? – Че ти нищо не умееш! За какво живееш? Поне да беше красива, че златна рокля да ти отива… Вървяла гъсеничката, вървяла, вървяла… Зад тревите надзъртала и си пяла, додето луната изгряла. И тогава внезапно съзряла в мрака, сред храсталака, току пред нея едно топло фенерче да грее. И пак приближила с усмивка мила: – Аз съм гъсеничка. А вие, простете, коя сте, кажете? – Аз съм светулка – блещук, блещук… В тъмното светя ту там, ту тук. Скитам на воля в гори, в села… Аз съм фенерче с крила – ла-ла-ла! Лунна трошица в гъстия мрак – смело летя на зиг-заг… Дзак! – Искаш ли със мен да си играеш? – Ако се научиш да сияеш. – Ще ми покажеш ли как се сияе? – О, голям майсторлък това е! Но е нужен талант, то се знае... Тогава гъсеничката се сви в мрака и заплака – беше невзрачна наглед, не умееше да играе балет, от рок не разбираше, мед не събираше… Не умееше и да свети в нивите лете. И изобщо, защо ли се е родила само с едната си усмивка мила? – Да можех поне хубавица да стана… А то – нищо и никаква дебелана! Кой ще дружи с такава буба безполезна? О, ще ми се от света да изчезна! И плакала, плакала сред тежки въздишки, а от сълзите й ставали нишки, които я увили като одеяло в едно пашкулче топло и бяло. Накрая, от плач изнемощяла, гъсеничката заспала. Но призори се разбудила от странен звук. Някой чукал по пашкулчето: чук-чук-чук! – Чук-чук-чук! Ама че сънливи пеперуди – и гръм не може да ги събуди! Я да изсвиря една ръченица за спящата хубавица! – Цигу-мигу, цигу-миг, аз съм цигулар велик. Ставай, миличка, от сън, че е утро вече вън! Цигу-мигу, цигу-миг, идва твоят звезден миг! – Благодаря, маестро, но сте сбъркали адреса – мене никой в гората не ме хареса. – Но погледни се – та ти си прекрасна! Я излизай от тази хралупа тясна! Изправи главата, разпери крилата – като тебе втора няма във гората! И щурецът продължил да свири, додето от поляни и баири дотичали всички: пчелички-сестрички, калинки-балеринки, Бръмбаран и светулката да видят кого Щурчо възпява с цигулката. А малката гъсеничка не можела да се начуди – мислела, че само в приказките гъсеничките се превръщат в пеперуди. Размахвала щастливо крилата, рисувани сякаш с бои от дъгата и на всички простила, защото си била още с предишната усмивка мила. И предишната песничка своя запяла, и танцувала, цялата засияла... – Скучно е да бъдеш сам в този свят голям. С вас, приятели, мечтая аз да си играя... И аз там бях, смях се, пях, играх… И нещичко разбрах: ако срещнеш на някоя крива пътечка нищо и никаква буболечка, не я подминавай, не я натъжавай, че може би тя в сърчицето си крие една пеперудена цветна магия! |