Гл. уч. Гинка Иванова
ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ Е ПОСВЕТЕНО НА Г-ЖА СЕРТОВА, НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ И ПОМОЩНИК-ВЪЗПИТАТЕЛИ ОТ ОДЗ "Ю. ГАГАРИН", КАКТО И НА ВСИЧКИ ВАС, СКЪПИ МАЙКИ И БАБИ, КОИТО ОЧАКВАТЕ СВОЕТО ЩАСТЛИВО ПРЕРАЖДАНЕ И ВИЖДАТЕ БЪДЕЩЕТО СИ В ЛИЧИЦАТА НА СВОИТЕ УСМИХНАТИ ДЕЦА И ВНУЧЕТА!
МАМО, ТРЯБВАШ МИ Мамо, трябваш ми! Трябват ми ръцете ти – да ме обвиват за нежна закрила, да ме водят напред с устрем и сила, да ми отнемат болката, когато ме боли! Мамо, трябваш ми! Трябват ми очите ти – да ми светят, когато търся пътят изгубен, да ме топлят сълзите ти, когато в радост се къпя, да се оглеждам в тях, за да видя себе си в теб! Мамо, трябваш ми! Трябва ми твойта душа, за да взема дъх от дъха, който първата глътка ми даде и понесе ме с много любов, и дари ми рожденият ден с благослов! Мамо, трябваш ми, като моя Вселена да посегна и от тебе да взема – мъдрост и вяра, за да бъде по-лека стръмната моя пътека. Смелост и сила, когато политам да сбъдвам мечтите си! Очите, ръцете и душата ти мамо, днес аз сбирам в едно за да мога с опора на твоето рамо, гордо да тръгна към идния ден с мечтата, която съм взела от тебе, героиня да бъда на своето време! Мамо, трябваш ми! Завинаги в моя живот! Гинка Иванова – гл. у-л |
_ главен учител Гинка Иванова – ОДЗ 6 „Юрий Гагарин” гр. Пазарджик
„Днес мечтаем , утре ще летим !”
Денят започва … със стъпки по алеята – разновидни и многобройни , малки и големи .
Малките – детски , тичащи , ходещи , смели , неуверени, бодри бавно подвижни – водени от ритъма на сърцето и емоцията .
Големите – възрастни , забързани и ритмични , тръгнали към новия трудов ден – стъпките на майките и бащите , бабите и дядовците .
По крачката ще ги познаете нашите български родители .
Нека спокойно вървят към трудовия си делник .
Ние учителите и помощник – възпитателите поемаме всеки ден техните и нашите деца и оттук , от вторият им дом , ги водим по многоцветните и разнолики пътеки към големият свят . И заедно търсим , намираме , откриваме , назоваваме , експериментираме , рисуваме , пеем , разказваме и чрез великата детска игра , смело прегръщаме и опознаваме необятните , знайни и незнайни , кътчета на Вселената .
ОДЗ 6 „Юрий Гагарин” гр. Пазарджик води със себе си 74 годишна история .
Многократно преобразувана и видоизменяна , детската градина ревностно и умело съчетава в дейността си традициите и новите ценностни ориентации наложени от ритъма на времето и от усъвършенстване на човешкия потенциал .
Но нашето удовлетворение и гордост се хранят от онова , което е с непреходна стойност – вярата и любовта на децата и надеждата ни че ги водим по верния път .
Доверието и спокойствието на родителите , успехите във възпитателно – образователния процес , оценени достойно с орден „Кирил и Методий „ втора степен са нашият стимул и оптимизъм за утре .
ОДЗ 6 „Юрий Гагарин” гр. Пазарджик – една от всички детски градини в България , но може би единствената в която всяка сутрин от красивото цветно пано на стената :
„Гагарин се усмихва нежно
и сякаш приказка реди
- Ела , детенце, бодро стъпвай ,
оттук звездите достигни .
И ние тръгваме полека
с радост ,песни и игри
това е първата пътека
към нашите сбъднати мечти .”
Тази година на 12ти април с гордост и достойнство ще празнуваме петдесет години от първия полет в Космоса , полетът на Юрий Гагарин . И ще разкажем на хората чрез спектакъла „Днес мечтаем , утре ще летим „ за това ,как се раждат детските мечти и как се живее с голямата Любов – любовта към дом , майка и Родина , любовта към Земята и хората .
Провокирана от обичта си към професията и децата , създадох тези стихове , които посвещавам на всички бивши , настоящи и бъдещи възпитаници на ОДЗ 6 „Юрий Гагарин „ гр. Пазарджик .
„Днес мечтаем , утре ще летим !”
Денят започва … със стъпки по алеята – разновидни и многобройни , малки и големи .
Малките – детски , тичащи , ходещи , смели , неуверени, бодри бавно подвижни – водени от ритъма на сърцето и емоцията .
Големите – възрастни , забързани и ритмични , тръгнали към новия трудов ден – стъпките на майките и бащите , бабите и дядовците .
По крачката ще ги познаете нашите български родители .
Нека спокойно вървят към трудовия си делник .
Ние учителите и помощник – възпитателите поемаме всеки ден техните и нашите деца и оттук , от вторият им дом , ги водим по многоцветните и разнолики пътеки към големият свят . И заедно търсим , намираме , откриваме , назоваваме , експериментираме , рисуваме , пеем , разказваме и чрез великата детска игра , смело прегръщаме и опознаваме необятните , знайни и незнайни , кътчета на Вселената .
ОДЗ 6 „Юрий Гагарин” гр. Пазарджик води със себе си 74 годишна история .
Многократно преобразувана и видоизменяна , детската градина ревностно и умело съчетава в дейността си традициите и новите ценностни ориентации наложени от ритъма на времето и от усъвършенстване на човешкия потенциал .
Но нашето удовлетворение и гордост се хранят от онова , което е с непреходна стойност – вярата и любовта на децата и надеждата ни че ги водим по верния път .
Доверието и спокойствието на родителите , успехите във възпитателно – образователния процес , оценени достойно с орден „Кирил и Методий „ втора степен са нашият стимул и оптимизъм за утре .
ОДЗ 6 „Юрий Гагарин” гр. Пазарджик – една от всички детски градини в България , но може би единствената в която всяка сутрин от красивото цветно пано на стената :
„Гагарин се усмихва нежно
и сякаш приказка реди
- Ела , детенце, бодро стъпвай ,
оттук звездите достигни .
И ние тръгваме полека
с радост ,песни и игри
това е първата пътека
към нашите сбъднати мечти .”
Тази година на 12ти април с гордост и достойнство ще празнуваме петдесет години от първия полет в Космоса , полетът на Юрий Гагарин . И ще разкажем на хората чрез спектакъла „Днес мечтаем , утре ще летим „ за това ,как се раждат детските мечти и как се живее с голямата Любов – любовта към дом , майка и Родина , любовта към Земята и хората .
Провокирана от обичта си към професията и децата , създадох тези стихове , които посвещавам на всички бивши , настоящи и бъдещи възпитаници на ОДЗ 6 „Юрий Гагарин „ гр. Пазарджик .
На мама
Мамо , ти ми даде живот И пое ме в прегръдката нежна На любовта ти свидния плод С нежна грижа взе да отглеждаш. И поведе ме смело с надежда напред По моята първа пътека С вяра прегърнах твоя завет „да бъде пътеката щастлива и лека”! Стъпка по стъпка сила събирам Ден подир ден опознавам света , А вечер до тебе кротко заспивам И усещам в съня до мен любовта. Мамо , ти ми даваш закрила И щастлива съм с тебе в родния дом В сърцето ми детско едва се побира Твоята обич дошла мълчешком. Ще минат години и аз ще поема В ръцете си нежни мойто дете От тебе майчина сила ще взема И на него ще я дам от сърце. Г. Иванова Топлината на мама
Слънцето отваря пак очи Буди ме с милувката си нежна Песничка любима в мен звучи Мама с обич мило ме поглежда. Аз протягам мънички ръце И си давам любовта голяма Силно бие моето сърце Щом съм във прегръдките на мама. Тъй започва всеки нов мой ден С майчината обич и закрила Пътят ми от мама подарен Слънцето огрява с чудна сила. Тръгвам със мечтите на дете С мен усещам майчиното рамо С вяра и надежда ме зове Води ме напред гласът на мама. Мамо , топлината твоя е вълшебна Сгрява ме във трудните ми дни Щом в очите ти с любов погледна Утрото ми грее във лъчи . Г. Иванова |
Родна земя
Едно листенце от брезичка Ми шепне в слънчевия ден „Ела детенце , дай ръчичка Литни приятелче с мен. А долу нежната тревичка Поела слънчевия лъч Развява своята косичка И тя се радва на светът. Тревите и брезичките Ни радват всеки ден И част от тях завинаги Ще останат с мен Една калинка с дрешка пъстра За поздрав маха ми с крилца И аромат на свежест пръска Любов дарява на света . А горе в клоните на клена Грижовна птичка вие гнездо И към небето устремена Таи надежда за добро Калинките и птиците Ни радват всеки ден И част от тях завинаги Ще останат с мен. А слънцето с лъчи от злато Огрява пътя към света И ние ставаме богати Във нас прелива обичта. И вятъра от планината В прегръдка нежна ни върти Пенливата вода в реката Приглася му „добър бъди”! Земята моя родната Ме буди всеки ден И в шепота й чувам аз „Остани със мен”. Г. Иванова Знаеш ли ти, какво е Родина ?
Знаеш ли ти , какво е Родина ? Къщичка малка с гнездо на комина, Цветя и треви родени напролет Оттука започва и първия полет. Знаеш ли ти какво е родина ? Да те боли , когато заминеш И въздуха роден да те прегръща Когато от обич във нея се връщаш . Знаеш ли ти какво е Родина ? Г. Иванова |
На моите приятели
Когато тъжно е сърцето И сякаш слънцето не свети Приятел верен до теб застава И топлинка ти подарява. Когато малката сълзичка В очите свети кат звездичка Приятел верен те прегръща И усмивката се връща Във миг една добра ръчичка Изтрива твоята сълзичка И ти разбираш че тогава Приятел в нужда се познава. Г. Иванова Дъга изгрява след бурята
И блести природата къпана. Свежо и чисто е утрото Трепти небе изумрудено… Очите ни жадно поглъщат Таз красота несънувана И вяра пак ни прегръща Надежда води по пътя ни Дъга изгрява след бурята И блести природата къпана. Г. Иванова __На детската градина
През вратата ти влязох с любов и тъга Тъгата по мама , любовта към света. С първите стъпки плахи и смели , Смели , защото напред са поели . Детска градинке в сърцето си взех те Ти ще останеш завинаги с мен. Първа пътечко с обич поех те Тръгнах с тебе в новия ден. През вратата ти минах в свят от мечти Мечтите родени сред хора добри И много зрънца по пътя събрах Зрънца доброта с които се грях. През вратата ти минах и открих чудеса И научих се тук да чувам гласа На земята ми родна , която зове : „Пази ме в сърцето си ,мило дете !” През вратата ти влязох и Гагарин с усмивка Вяра ми даде за идния ден От него научих – мечтите се сбъдват Стига с тях да бъдеш роден. През вратата си тръгвам с любов и тъга Обичам те много и за теб аз тъжа В сърце ще те нося редом с мама И с Родината моя – любов най голяма. Г. Иванова |
Ст. уч. Ивайло Ралчев - акордеон
Официален сайт
|
|