Легенда за мартеничката
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба.
Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба.
Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
На 1-ви март 2022 г. дворните пространства на детските градини в община Пазарджик са празнично украсени.
Тодор Попов:
„За възпитанието на децата е важно да усещат празничната атмосфера, да виждат красивото, радвам се, че и родителите също откликнаха, затова искам да им благодаря, че се включиха в празничното украсяване на дворовете. Защото винаги след зима идва пролет. Преживяхме много перипетии през последните години, но съм убеден, че хубавото предстои и трябва да бъдем позитивни! Пожелавам Ви повече усмивки, повече настроение, да бъдете здрави и да изпълвате с радост живота на вашите родители и на вашите учители!” Директорът на ДГ „Юрий Гагарин” Жозефина Сертова благодари на кмета от името на целия колектив на детската градина – „за доверието, за съпричастността и съдействието през тези години, в които ни давате възможността да бъдем част от добрите случвания в нашия град”. Тя връчи на кмета проект на детската градина, наречен „Цветни детски усмивки”, за реализацията, на който ще разчитат на съдействие от Общината. |
Paragraph. Нажмите, чтобы изменить.
Усетихте ли вече топлия вятър, който днес Баба Марта донесе в ОДЗ "Ю. Гагарин"
Стоплихте ли се от детските щастливи усмивки, от украсените им ръчички, от блесналите им очички? Защото Тя, добрата сръчна баба днес ни беше скъп гост! Мдаа... Донесе ни и мартенички - за големи и мънички, за вратлета и ръчички! Ние песнички и пяхме, и се посмяхме. И стихчета и казахме. Изпратихме я весела засмяна. И вече очакваме празника на мама и пролетта да дойде с нова премяна! А Мартенка бе чудна и много ранобудна. На баба тя помощничка е първа и засмяна, направо бабина отмяна! |
28 февруари 2015 г . |
_Мартенички - Веса Паспалеева
Мартенички! - Светъл знак на пробудената пролет. Във гората кукуряк ни се е засмял отколе. С мартенички по света всякой си ръката кичи. Кой не чака пролетта? Кой цветята не обича? Мартенички! - Светъл знак на пробудената пролет. Колко слънце и възторг блика в сините простори! |
1 март 2011 г
|
_
Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях - или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля. Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода. |
_ Баба Марта се празнува на първи март - 1 март. Празника е свързан с мартенички, щъркели и лястовички, първа пролет, и кокичета.
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве, късмет и сила през следващата година. Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Мартениците се изработват специално за Първи Март, те са направени задължително от два пресукани конеца червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено, според народното поверие, червеният цвят носи силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички се закичват с мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството – за по-добра реколта и плодовитост на следващата година. |