Ш а р е н В е л и к д е н
На ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК 2014 г
На 12. 04. 2012 г. (Велики Четвъртък)
децата и учителите от всички групи нашариха великденски яйца.
децата и учителите от всички групи нашариха великденски яйца.
Мили деца, искам нещо само с вас да споделя!
Защото не знам порасналите ви родители дали ще могат да разберат приказката, която ще ви разкажа. Написана е от Анастас Павлов – непораснал никога възрастен. Не обичам думите никога и винаги – извинете ме за тях и да започнем приказката, че станаха много приказки!. Може би вашите родители няма да повярват, но някога светът бил сив и не толкова красив. Неизвестно от къде и как се появило едно .......... !!!!!!!!!!!!!!!!! .................... шарено човече! - Шарено човече, дай малко синичко за небето и златничко за слънцето! - Толкова е сиво и не е красиво! – помолиха го малките птички. И шареното човече дало от своя син и жълт цвят, за да стане светът по-красив и богат! След тях и малките сърнички: - Шарено човече, дай малко зеленичко за тревата и крокодилчето. Толкова е сиво и не е красиво! И шареното човече дало от своя зелен цвят, за да стане светът по-красив и богат! - Шарено човече, шарено човече! - Кой ме вика? - Ние цветята! - Но къде сте? - Тук сме, долу сред тревата! Толкова сме сиви и не сме красиви! Молим те, дай ни малко цветове! И шареното човече дало от своите цветове, дало, разбира се, от сърце! Ето я и зебрата: - Шарено човече, и аз искам цветове. Искам черно, защото е модерно! Не! Нека да е бяло! Не, черно! Не, бяло! осети ли се вече ти, че зебрата станала на ... черти. Но това е нещо, което мама и татко знаят./ И шареното човече дало от своите цветове, дало, разбира се, от сърце! С черти или без черти, не зная вярваш ли ми ти, че най-интересното предстои? Най-накрая шареното човече срещнало малкото момиченце. - Шарено човече, а на мен ще дадеш ли цветове? - Разбира се, но имам само розово! И шареното човече дало от своя розов цвят, за да стане светът по-красив и богат! То дало от своите цветове, както само то си знаело - от сърце! И изчезнало! - Шарено човече, къде си, искам да ти благодаря? - Хей, не си прави с мен шега! –Малкото розово момиченце заплакало. То се страхувало, че светът отново може да стане сив и некрасив. Мили деца, приказката съвсем не свършва така, защото авторът много обичаше смеха на децата и не позволяваше да плачат. Той я завърши просто, по детски - така: Не се страхувай малко розово момиченце! Ако светът отново стане сив и не толкова красив пак ще дойде едно шарено човече, което ще даде на света всичката своя пъстра красота. Усмихнахте ли се вече, деца? А вие родители предайте посланието в тази пролетна, цветна и великденска приказка – цветна като шарено пъстро яйце със сърце, преразказана за вас от сърце и сътворена от вечната любов на ...... Анастас Павлов. Други произведения на автора-дисидент, който вече не е между нас: „Къщичка на колела”, в която авторът се доверява на старата Баба Жаба, защото не вярва, че тя може да лъже по сериозни и очевидни само и особено за децата истини. Тук вие, родители, може да се почувствате малко излъгани, но децата, уверявам Ви – не. Тази приказка-повест съм я проверила още като дете. Вярвам й и до днес, препрочитам я с интерес. „Бригадата на Майстор Чук” – и това е повест. И то каква!!! Пълна с истини за деца! „Ая” – не се преразказва! Не може! Само се чете! От голямо сърце! И още много произведения за деца! От имало едно време, та чак до сега! Весели Великденски и пролетни празници! От г-жа Сертова и колектива на ОДЗ „Ю. Гагарин” |
Великденски помагачи
Станаха рано децата да боядисват яйцата. Мама боите размива, всекиму в канче налива. Любка червената иска, Пешко за синята писка. Гого се вдига на пръсти, жълтата грабна чевръсто. Най-подир за Лиляна само зелена остана. Мама им сложи яйцата и посъветва децата: — Умни и мирни бъдете, дрехите чисти пазете! Но щом тя навънка излезе, дяволът сякаш че влезе: Пешко катурна боята право на Любка в полата. Тя запищя и с яйцето шибна го силно в лицето. Гого при тях се завтече, но си белята навлече -- двамата, кой където свари нему яда си стовари. Бутнаха маси, столове, цапаха бузи, носове, викна да плаче Лиляна, цяло в зелено заляна… Мама отвори вратата и що да види горката: изпотрошени яйцата, вапсани цели децата! Елисавета Багряна |
|
Легенда за Великденският заек
Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на Великден. Как се е зародила легендата за дългоушкото и каква е неговата роля за празника? Слуховете за Великденския заек тръгват още от XIII. век, от района на днешна Германия. Там всяка пролет хората почитали богинята на плодородието Еостра и в нейна чест организирали пищни тържества. Легендите разказват, че един от символите на богинята и нейна дясна ръка била красива птица, която един ден неочаквано се превърнала в див заек. Но тъй като заекът останал с душа на птица, той продължил да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца. Някои ще попитат „Защо точно заек?“. Малко хора знаят, че всъщност дългоушкото е символ на плодородието, благоденствието и просперитета. Всяка пролет зайчетата увеличават семейството си, като раждат по няколко малки, а размножителният период продължава чак до октомври. Затова зайците се превръщат в емблема на зараждането на нов живот, също както пролетта. По-късно, около XVIII. век, германските емигранти пренесли историята за Великденския заек в Пенсилвания, САЩ. Скоро след това из континента се разнесла легендата за див заек, който снася шарени яйца, когато се запролети. Часове преди Великден той обикаля домовете на хората и скрива яйцата в предварително украсени и подготвени от децата гнезда (най-често от стари шапки). С времето американците променили образа на Великденския заек и го превърнали в един от символите на празника Възкресение. Къде живее Великденския заек? Също както Дядо Коледа буди любопитството у хората, провокирайки ги да търсят отговори на какви ли не въпроси, свързани с него, и Великденският заек не остава по-назад. Така започнало и „разследването“ на тема, къде живее дългоухият приятел. Според някои легенди неговото местоположение е неразгадана тайна. Знае се само, че заекът обитава уютна хралупа дълбоко под земята, където никой не може да го открие. Там той съхранява запасите си от шарени яйца, шоколадови бонбони и други лакомства. Според други Великденският заек живее някъде в района на Великденския остров, а до дома му имало тайна пътека, която криволичела между каменните статуи - моаи. Дългоушкото избрал именно това място, тъй като се чувствал сигурен и защитен от тях и така бил спокоен, че ще опази „богатството“, което трупал през годината. Великденският заек днес Постепенно всички научили, че Великденският заек не съществува,а родителите са тези, които играят неговата роля. Въпреки това традицията се е запазила частично и днес Великденският заек е обикновено зайче, което не снася шарени яйца, а вечерта преди Великден само ги разнася. Често яйцата са шоколадови, а освен тях то носи със себе си лакомства, играчки за по-малките и награди за послушните деца, затова често се асоциира и с образа на белобрадия старец. Гнездата пък са заменени с красиво украсени кошници, поставени пред входната врата или на друго набелязано място в къщата. Понякога зайчето крие яйцата, а децата трябва да се потрудят, за да ги намерят. Така в САЩ се зародила и друга великденска традиция – ловът на яйца. Родители скриват на труднодостъпни места различни по големина, цвят и материал великденски яйца, а задачата на малчуганите е да ги открият. Естествено, има и награди – за най-много намерени яйца, за най-голямо или най-малко яйце. Макар мнозина да отричат Великденския заек, тъй като е смятан за езически символ, днес той е още един начин да направим Великден по-весел и усмихнат. |